В Православната църква има седем тайнства:

• Кръщение • Миропомазание • Евхаристия • Покаяние • Свещенство • Брак • Елеосвещение

​

Едни от тайнствата (Кръщение, Миропомазване и Свещенство) се извършват над човека само веднъж. Останалите четири могат да се извършват много пъти (Бракът - до два пъти и само при крайна снисходителност се позволява трети Брак). Тайнствата Кръщение, Миропомазване, Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата. 
Невидимата страна е тайнственото възприемане на благодатните дарове на Светия Дух, които са различни за всяко тайнство.

​

При Кръщението човек се очиства от греховете и се ражда за нов духовен живот.
При Миропомазването се дават даровете на Светия Дух, необходими за възрастването и укрепването на християнина в новия му живот.
При Евхаристията вярващият приема тялото и кръвта Христови и се съединява с Христа.
При Покаянието се дава благодат, която очиства от греховете, извършени след Кръщението.
При Свещенството се дава благодат, необходима за духовно възраждане и възпитаване на другите чрез учението и тайнствата. 
При Брака християнина получава благодат, която освещава съпружеския му съюз и естественото раждане и възпитаване на децата.
При Елеосвещението се дава благодат, която изцелява от телесни болести чрез изцеляване на духовните, т.е. чрез прощаване на греховете, което се изпросва в молитвите при това тайнство.
Православната църква прави разлика между действителност и действеност на тайнствата.
 

За да бъде едно тайнство действително, е нужно: 
1. Извършителят му да е законно йерархическо лице (свещеник или епископ).
2. Извършителят да призове Св. Дух и да произнесе необходимата за тайнството сакраментална формула.
3. Да е налице определеното за тайнството вещество.

Действеността на тайнството зависи от правилното му извършване и, което е особено важно, от вътрешното душевно разположение на този, над когото се извършва. Необходимо е душата на пристъпващия към тайнството да е подготвена да приеме Божията благодат.

Тайнствата са средства за освещаване на вярващите християни. Но те не действат механически и не дават светост. Светостта се постига с голямо усърдие, постига се чрез вяра, надежда и любов. Благодатта, приета при тайнствата еднакво от всички вярващи, намалява или се усилва в зависимост от нашите постъпки, както семената се посяват на различна почва и едни от тях погиват, а други дават обилен плод.
Всички тайнства са установени от Господ Иисус Христос. Те са възможни само в Църквата, чиято Глава е сам Богочовека и в която неизменно пребъдва Дух Свети.