"Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан 20:22-23).Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите, получили тази власт от Иисус Христос, я предавали на своите приемници. Така тя се съхранява в Църквата постоянно.

​

Видимата страна на тайнството Покаяние, която се възприема чрез слуха, включва устното изповядване греховете на каещия се пред Бога в присъствието на изповедник, и прощаването на греховете от изповедника, който върши това от името на Бога.

 

Невидимата страна на тайнството Покаяние е в това, че посредством Божията благодат каещият се грешник бива освободен от греховете си от Самия Господ Иисус Христос. Чрез това той се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение. Ярък пример в това отношение е разкаялият се грешник на кръста, на когото Христос прости греховете и му отреди вечен живот в Царството си.

 

Искреното покаяние за сторените грехове е придружено с твърдо решение да не се връщаме отново към тях. Горещото желание да поправим живота си е естествена последица от искреното съкрушение за греховете, защото не е възможно истински да се съкрушаваме за сторените от нас грехове и в същото време да не чувстваме у себе си искрено желание и решимост да поправим своя начин на живот.

 

Подготвителни и спомагателни средства за покаянието са също постът и молитвата. Постът, придружен с искрена молитва, е важно средство за самовглъбяване, анализ и разкаяние за сторените грехове. 
Съобразно конкретните индивидуални нужди Църквата е отредила при изповед да се налагат епитимии. Думата епитимия е гръцка и значи забрана, запрещение. Както лекарят забранява някои храни и предписва съответни лечебни средства, така изповедникът забранява едно или предписва друго с цел да въздейства благотворно за духовното лечение на изповядващия се. 

​